Светла прашинкова радост
се спусна към моите устни,
пропити с цигарена сладост,
и ги прегърна изкусно.
От обич забързано дишам-
в гърдите ми плуват звездици,
милуващи златните нишки
на моята тънка душица.
Навън с леки стъпки пристига
(неканена) бялата зима,
дворци мразовити издига
и обич не дава, а взима.
Но моят безстрашен пазител
със сабя от топлички чувства
за сетен път става спасител
на топлото лятно изкуство.
И с обич гореща ме брани
от зимата. Тя ме напуска.
И светла прашинкова радост
към моите устни се спуска.