Светла прашинкова радост се спусна към моите устни, пропити с цигарена сладост, и ги прегърна изкусно. От обич забързано дишам- в гърдите ми плуват звездици, милуващи златните нишки на моята тънка душица. Навън с леки стъпки пристига (неканена) бялата зима, дворци мразовити издига и обич не дава, а взима. Но моят безстрашен пазител със сабя от топлички чувства за сетен път става спасител на топлото лятно изкуство. И с обич гореща ме брани от зимата. Тя ме напуска. И светла прашинкова радост към моите устни се спуска.
|