Помниш ли вчера,
когато небето
блещукаше морно
там, над полето,
където за пръв път
душите се сляха
в един праведен път,
засипан от вяра?
Помниш ли вчера,
когато луната
се смееше нежно
там, над земята,
а ние със тебе,
под нея изгубвахме
представа за време
и място.. Танцувахме
и пеехме песни,
на никой познати,
прекрасни и лесни -
измислени от нас?
Помниш ли вчера,
когато под дъжд
и виелица тичахме..
не беше веднъж..
Помниш ли вчера
как се обичахме?