Косата на земята побеля
и скулите й придобиха синкав цвят,
студена стана нейната снага,
замръзна с нея шарения свят.
Безцветна болка в пръстите се впива
тъй, както дълга ледена висукла,
отчупена, в земята се забива..
и ги пронизва като писък на цигулка.
Смразяващ вятър носи на криле
милиони бели, пухкави снежинки..
А тях ги гони мъничко дете
и се опитва да ги хване във ръчички..
А под краката му постлан е лед
и то се хлъзга, пада, после се изправя
и продължава все напред
снежинките си да улавя.
Една от тях внезапно полетя
към мен и на ръката ми застана,
веднага в капка се превърна.. Залютя
в очите спомен стар и пламна
от ирисите ми сълза..
Настъпи зимата отново,
но този път посрещнах я сама.