Тихи капки плувнаха в небето,
нажежено в привечерна страст.
Затанцуваха надолу към полето,
дето ален мак мечтаеше в захлас
да танцува с тях.
Недалеч от него - на брезата
(първата от Райската гора)
кипреше се птиченце крилато,
пеещо за своята мечта -
да целуне тях.
Върху стария комин на къща,
цяла боядисана в луни,
в блян издигаше се, ненамръщен,
кухненският топъл дим,
виещ се край тях.
До прозореца, с любов завита,
с вярата, че си единствена за мен,
стихове ти пишех - ветровити
и целувки от сатен
пращах ти по тях.
|
