Беше красива нощ с пълна луна и килим от светещи душици, постлал цялото, изчистено от облачета, небе. По въздуха се носеше приятен аромат на ванилия, идещ от старата сладкарница. Александра отново печеше сладки. Грижовно размесваше тестото и го слагаше в специалните си формички, след което го наръсваше с канела и сипваше отгоре ваниловия крем.

Толкова бе отдадена на работата си, че отдавна бе занемарила личния си живот. Любовта не чукаше на вратата й с бясна сила, пък да не говорим за секса, който въобще не присъстваше в прекарския й животец.

В същата тази нощ Валерия се разхождаше сама из улиците на Пловдив, когато усети приятното ухание. То я привлече и тя се понесе на крилете му право към сладкарницата. Залепи се за едно от малките прозорчета и замечтано се загледа във вътрешността на сградата. А там Александра леко и бавно полюшваше знойната си снага. Гърдите й се издуваха и отпускаха бързо и силно от тежкото дишане.  Когато се наведе да извади сладките от фурната, пред погледа на Валерия се изпери  една страхотна закръглена фигура. Задникът й беше като сочна ябълка, от която й се искаше да отхапе. Чупката,  която бе направила в тънкото си кръстче, приличаше на пързалка, по която би се спуснала с удоволствие към Страната на чудесата.

Не се сдържа и въздъхна шумно. Александра чу въздишката и се изправи набързо. Остави тавата със сладките върху една дъска за хляб и започна да се ослушва.

-         Ехо? Има ли някой?

-         Ъъъ.. всъщност..

-         Здравей. Коя си ти? И какво правиш  тук по това време? Не знаеш ли колко е часът? – попита натрапчиво Александра и се загледа в прозореца.

-         Знам. Два и петнадесет. Е и? А ти защо печеш толкова късно? Не трябва ли да спиш, или да си на някой купон, или нещо такова…?

-         Не ходя по купони отдавна. Сладкарството е единствената ми страст.

-         Така ли? Страст казваш…

Валерия притвори очи и си представи какво щеше да се случи, ако цялата тази страст бе насочена към нещо друго….

-         Защо не влезеш? Заповядай, ще те почерпя с ванилови сладки. Най-добрите в града! Ще си оближеш пръстите!

-         Така значи… пръстите… - каза Валерия и на лицето й изгря една тайнствена усмивка.

Тя влезе вътре и седна на един стол. Алекс извади една чаша, сипа мляко в нея и й я подаде.

-         Заповядай

-         Благодаря, нямаше нужда.

-         Опитай сладките, ще ти харесат.

-         Страхотни са… каква е  тайната?

-         Не казвам. Трябва да заслужиш отговора!

-         Как?

-         Не знам. Хаха. Всъщност май няма как. Просто им се наслади и не задавай въпроси, а я по-добре ми разкажи коя си.

Валерия се усмихна, остави сладката и загадъчно каза:

-         Нека не разваляме красивата нощ със запознанство. Ще бъдем просто две непознати, които споделят твоитее…. сладки. После ще си поговорим за живота, за цветята, за каквото поискаш… След това аз ще  си тръгна и ако пак се видим, значи е съдба и тогава ще се запознаем. Защото това ще означава, че ни е писано да  се запознаем и.. кой знае… може пък да станем приятелки.

-         Хахаха! Така да бъде тогава! – каза с нотка на несигурност в гласа си Алекс и седна на другия стол срещу Вал. Свали мрежичката от главата си и буйните й руси къдрици се спуснаха като златисти водопади по бялата й шия, кривнаха по раменете й и се спуснаха плавно по гърдите й и надолу.

Тази гледка се хареса на  Валерия и тя впери поглед в дантеленото деколте на Алекс.

-         Какво гледаш? – попита възмутено пекарката

-         А…Нищо… Защо дишаш толкова тежко? – избави се бързо от ситуацията странната дама.

-         От печката и изпаренията е. Почти по  цял ден и цяла нощ стоя тук.

-         Никъде ли не ходиш?

-         Не.

-         А приятел имаш ли?

-         Не. Но какво те интересува?

-         Такава красива жена като теб… Грехота е да бъде самотна!

-         Имам  си..

-         Сладките ли?! Те могат ли да те чукат?! … Извинявай. Не исках да бъда вулгарна.

Александра се засмя. Не знаеше дали бе опиянена от изпаренията, или просто от твърде дългата липса на секс, но Валерия й се стори секси. И как иначе, тя бе прелестна – дълга черна коса, изразителни дълбоки зелени очи,  тяло като на богиня с прекрасни извивки, висока, стройна, с безкрайни крака…

Помисли си какво може да се случи, но бързо се освести и се изплаши от тези свои мисли, които нарече на ум глупави и позорни. От страх да не предприеме нещо, стана и каза на странницата, че е време да си отива.

Валерия се усмихна, стана и се приближи към Алекс

-         Наистина ли искаш това?

-         Да,  мисля, че е време да  тръгваш. Пък и аз ще си лягам, утре ще ставам рано.

-         За къде бързаш?

-         Да отворя сутринта сладкарницата.

-         Но нали каза, че по цяла нощ печеш сладки?

-         Да,  но нямах в предвид наистина цяла нощ. Стана твърде късно.

Валерия се приближи още повече и плъзна едната си длан по ръката на Алекс. Хвана дланта й и я придърпа към себе си. Другата си ръка постави на кръста й и вече беше съвсем близо. Можеше да усети бързия й дъх.

-         Не искаш ли да се позабавляваме, преди да си тръгна?

-         К-какво имаш в предвид?! – каза изплашено и несигурно Александра.

-         Харесва ли ти така? – попита Валерия и плъзна ръката  си надолу към задника на Алекс.

-         Какво правиш?!

-         Не ми казвай, че не ти  харесва, не обичам да ме лъжат.

Валерия каза тези думи и погледът й зашари по тялото на Александра. Целуваше я с очите си. В главата й се въртяха мръсни мисли. Усети как пулсът на Алекс се ускори и я чу как простена тихичко, когато докосна дупето й.

Алекс не почака втори знак и реши да не се прави на недостъпна. „Какво пък, всичко трябва да се пробва, пък и отдавна не съм правила секс” – помисли си.

Валерия я повдигна и я сложи да седне на масата като преди това избута с ръка всичко от там. Алекс се разкрачи и странницата се намърда между краката й. Притисна тялото си в нейното и много нежно погали косата й. Наведе се към нея, погледна я право в очите, въздъхна, каза й колко е красива и страстно и бавно я целуна. И после пак. И пак. На Алекс й хареса страшно много и се възбуди.

Валерия я бутна и легна върху нея. Започна да целува врата й и леко да го гали с езика си. После разкопча едно по едно всяко копченце на ризата й и я разтвори като книга. Показа се нежната бяла кожа. Тя започна да целува корема й около пъпчето и се качваше бавно нагоре.   По едно време спря, за да разкопчае сутиена  и продължи с целувките. Целуваше корема й.  Целуваше гърдите й. Целуваше врата й и после пак се връщаше при гърдите, където съвсем нежно облизваше и смучеше твърдите им зърна. После слезе по-надолу пак. Това побъркваше Александра и я караше да стене, да драска масата и да  хапе устните си. Валерия се върна отново при устните й  и тогава Алекс я сграбчи като орлица, свали блузата й и нежно започна да хапе врата й и да драска гърба й. Валерия хареса това и се усмихна с онази нейна загадъчна усмивка.

-         Обичаш го грубо, така ли? Хаха. Така да бъде!

Каза това и шляпна лявата буза на Алекс, не  леко, но не и силно. Така, че да не я заболи, а да я възбуди още повече. После прокара ноктите си по корема й  и разкопча дънките й. Целуна плътта, която се показа отдолу. Свали ги и започна леко да  хапе свитите й бедра. Целуваше и хапеше. Това още повече побърка Алекс. Вече не знаеше къде се намира.

В един момент Валерия спря и се изправи. Алекс се зачуди защо и точно преди да попита, усети ръката на Вал да се плъзга по лявото й бедро, стигайки до горещата точка.

- Аааах…

Стенанието й отекна в ушите на нощта и заглъхна.