В душата ми расте едно кокиче
и ден след ден то става по-красиво,
и ден след ден по-силно го обичам
и искам да го чувствам все по-близо.

То има стебълце от златна нишка
и венчелистчета от пухкави снежинки,
и между тях е свито като малка мишка
едно сърце и тупка като балеринка.

Не знае то да вика и да мрази,
не знае как да бъде подло или зло.
Душата ми от черното го пази
и грижи се да бъде все добро.

То може тихичко да се усмихва,
да оцветява цветно сивите ми мисли
със стихове и песнички красиви...
Кокиченцето ми безценно ти си.