Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  May 2011  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2011 » May » 25 » Денят, в който Беци замина
    6:18 PM
    Денят, в който Беци замина

    Вчера излязох с Беци. Духаше силен вятър, та затова реших да я заведа някъде на завет, примерно в някой клуб или пицария… или в някое кафене, където пускат Бийтълс. Тя ги обича. Не спира да говори за тях, особено за Ленън и Ринго… И, разбира се, постоянно си тананика ту „Michelle”, ту "Yesterday”, ту „imagine”, ту някоя друга.. но най-вече тези. Мисля, че скоро време ще се отчая от нея.

                Заведох я във  "Fishy” – едно близко кафене, в което можеш да чуеш всякакъв олдскуул рок и, разбира се, тя заподскача от радост веднага, щом влезе. Защо? Защото, когато влязохме, тъкмо бяха пуснали "Don’t let me down” и Беци напълно откачи. Аз избрах маса и седнах да прегледам менюто, докато тя подскачаше наоколо като обезумяла и буташе маси, столове и саксии.. след което доволно изяждаше по някое листо от всеки фикус и всеки лимон.  Стените на кафенето бяха с аквариуми, в които всякакви видове рибки панически „прорязваха” водата, озадачени и изплашени от действията на моята Беци.

                Най-на края реши, че трябва да седне и го направи. Сервитьорът дойде и учтиво, дори твърде учтиво, ни попита какво ще пием.

    Поръчах си чай Оолонг, а за Беци – непреработено прясно мляко от Хиос.

    Пингвиноподобният ме изгледа, сякаш съм си поръчала кучешки фекалии и задавено ме попита  „как така непреработено? И какво е това Хиос?” Казах му – „сурово, току-що издоено. А Хиос е порода овце,  кръстоска между аборигенна порода от остров Хиос и породи от Изтока.” Той не помръдна, а продължи да ме гледа втренчено и  оглупяло.

    -         Нямаме такова мляко. Мога да ви предложа..

    -         Не! – прекъснах го озлобено и натрапчиво аз -  Не ми предлагайте нищо. Просто донесете чая и  минерална вода с чаша. И нека чашата да е по-широка.

    -         Искате ли сламка?

    -         Приличам ли ти на човек, който иска сламка?!

    Сервитьорът кимна с глава и отиде да ми приготви чая.

    През това време Беци си стоеше кротко в креслото и  го дъвчеше. Направих й забележка, понеже не бяхме вкъщи и тя спря да го гризе, премляска два-три пъти и въздъхна.  После пак заговори за Бийтълс.

                Сервитьорът дойде. Приятелката ми млъкна и започна да поглъща жадно водата като обезумял скитник в Сахара.  Изпи всичко до дъно и започна да си води монолози относно човешкото съществувание. На мен не ми правеше впечатление, понеже бях свикнала с дървено-философските й наклонности, но хората от съседните маси я зазяпаха  като болни крави. Започнаха да си шушукат помежду си и се подхилкваха. Е,  личеше си, че не долавяха смисъл в иначе великите размисли на Беци.

    Една жена на средна възраст, облечена в бял балтон и кожени ботуши, наметната с лисича кожа, дойде и седна при нас. Погледна Беци, погледна мен. Погледна пак Беци.. и пак мен… И после пак погледна Беци. След това стана, прекръсти се, измрънка нещо на италиански и избяга навън като подгонена катерица.

    Беци се разтревожи. „Горката лисица” – каза тъжно и замлъкна.. Хората продължаваха да ни гледат с недоумение, но никой от тях не се престраши да дойде при нас.

    Запалих цигара и си извадих книгата от чантата. Зачетох се. Не видях, че през това време Беци е станала и е отишла в средата на кафенето. Чух  викове и овации и се огледах. Видях я – танцуваше брейк и хората й се радваха. Беше страхотна, докато не счупи един аквариум. Рибите се разхвърчаха във всички посоки и една от тях падна в чашата, която сервитьорът носеше някъде. Ядоса се, но му платих и се усмихна. И все пак ни изгони. Вятърът беше спрял, затова решихме да отидем в най-близкият парк. И отидохме. Беци заподскача като зайче и започна да се въргаля в градинките. После изяде няколко цветя и седна до мен на пейката. Заговори отново за Бийтълс. Не издържах и й ударих шамар. Тя се разпищя и започна да обикаля в кръг. Спъна се. Падна. Удари си главата в един камък и тъжно изблея. Изплаших се и започнах да се паникьосвам. Чудех се дали да звънна в бърза помощ, но тя се изправи и се засмя. Извиних й се за удара и я попитах дали иска да направя нещо за нея. Тя ме погледна с големите си черни очи, премига на парцали и каза, че иска да поиграем шах. Нямах шах и тя се разсърди. Започна да говори за това как никога не й давам това, което иска. Как да й го дам, след като го нямам? Тя реши, че трябва да отидем да купим. Дадох й пари и тя отиде. След няколко минути се върна с един коч и ми заяви, че заминава с него. Изсмях се арогантно и я попитах къде е шаха. Тя ми върна парите и продължи да говори за заминаването й с коча. Най-сетне й повярвах и ми стана тъжно.  Ядосах се. Заявих й категорично, че няма да ходи никъде. Но тя ме погледна с двете й мили очи, заподсмърча  и размаха депресивно ушите си. Гледах я безмълвно няколко секунди, след което я придърпах към себе си. Тя се сгуши в мен и издрънка нещо, което не разбрах.  Каза ми, че отиват в Палма де Майорка, където ще живеят охолен и безхаберен живот с нейният нов приятел. След това се фръцна и просто си тръгна.

    Повече не я видях. Споменах ли, че Беци беше говореща овца?

    Category: Проза | Views: 540 | Added by: NanaSky | Rating: 5.0/1
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: