Небето плува в розови мечти..
пред мен стои-красиво и безгрешно
и с него диалози си шептим
и все го питам аз защо те срещнах...
А то ме гледа с пухкави очи
и кротко се усмихва, и ме милва,
чрез вятъра ми казва - не плачи...
А аз- защо те срещнах- пак го питам..
Защо се влюбих, как се случи тъй-
да мисля само, гледайки звездите,
за теб-с попарено сърце, затуй,
че си далеч, а аз съм черен скитник
в земята на проклетата любов
и лутам се-на всеки безразлична,
на теб дори... И глух е моят зов,
изгубен сред мъглите на нощта-
зовът на тъмнина и празнота...
Измамена, с прегризана душа,
за теб с небето тихичко си шепна.
И питам го, забулена с тъга..
все питам го защо  те срещнах.