Младостта трае колкото миг –
премижаваш и вече я няма,
а пред нас се усмихва, притихнала,
старостта, в свойта бледа премяна.
Две ръце е протегнала в мрака
на заспалото слънце на дните ни-
тихо седнала, в кротко очакване
да посрещне среброто в косите ни.
И забравили колко е сигурно,
Category:
Стихове
|
Views:
5896
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2016-03-18
|
| |