Младостта трае колкото миг –

премижаваш  и вече я няма,

а пред нас  се усмихва, притихнала,

старостта, в свойта бледа премяна.

Две ръце е протегнала в мрака

на заспалото слънце на дните ни-

тихо седнала, в кротко очакване

да посрещне среброто в косите ни.

И забравили колко е сигурно,

че ... Read more »