Тъй бързо месеците отлетяха-
като открадната целувка в полунощ
и спомням си ги всички - както бяха-
вълшебни дни, разлистени в разкош!
На щастие ме учеше зората
на всеки следващ динамичен час
и тихо ми прегръщаше душата
нестихващо-пламтяща мисъл свята,
че някоя значителна съм аз
и мога да помогна. И го правех!
А всяка мъничка усмивка,
дарена ми от нечий светещ поглед,
ме стопляше като прегръдка,
притопляща ме в моя тъжен полет
към времето на зимната луна.
Сега
не ще забравя колко радост
се носеше в духа на тези дни...
Ще помня вечно тази нежна сладост
на всички месеци на сбъднати мечти!
***
Че те напускам днес - прости.

посветено на място, а не на човек.