Да гледаш, стихнал в тъмнината,
как тялото ми се събужда
и всяка дреха със замах отмята,
и всяко сетиво възбужда;
Как всяка свивка, осветена
от лунната греховна ласка,
настръхнало-невъзмутено
приветства те. И как е сладко
да галиш светлата ми кожа
с ръцете си, така горещи,
да шепнеш думи невъзможни,
езикът ми да те посреща;
Как устните ти ме намокрят
и цялата от срам се свивам;
Да ме погледнеш като котка
и силите ми да изпиваш...
Да те усещам в мен, да стенем,
Земята да изглежда тясна;
да бъде хаоса в теб и в мен,
но всички мисли да са ясни.
Да ме замайваш от безкрайност,
да ме отблъскваш и притискаш.
Да бъдеш плътската ми тайна,
да ме завършваш, да изригнем... искам.