През снопчетата от горящо щастие
едва долавях неговата искреност...
В червената неземна медитация
не съществува земната избистреност
и словото, опарено, ме подминава...
дори очите ми не виждат танца
на цветните усмивки. Не оставям
пътека за света към моя транс.
Единствено на себе си оставам вярна
и съществувам другаде за миг, далеч,
където моята душа е лъчезарна
и пламенната радост й е меч.

Но в златната феерия потрепнах,
когато осъзнах, че съм допуснала
да позволя на някого да влезе.. И усетих
как сините прозорци ме докоснаха...