През снопчетата от горящо щастие едва долавях неговата искреност... В червената неземна медитация не съществува земната избистреност и словото, опарено, ме подминава... дори очите ми не виждат танца на цветните усмивки. Не оставям пътека за света към моя транс. Единствено на себе си оставам вярна и съществувам другаде за миг, далеч, където моята душа е лъчезарна и пламенната радост й е меч.
Но в златната феерия потрепнах, когато осъзнах, че съм допуснала да позволя на някого да влезе.. И усетих как сините прозорци ме докоснаха...
Category: Стихове |
Views: 1249 |
Added by: NanaSky |
Date: 2013-07-14
|
|