Всичко, което родихме
в човешките си съзнания..
Всичко изтрихме
и не остана
и капчица тиха надежда
да тлее в душите ни клети.
Главата сломено навеждам,
последно в очите ми слепи
заклещи се образът твой.
През чужди очи ти не можеш
да гледаш. Имаш си свои,
с които да вярваш, че може би
Аз и Ти са само герои,
сънуващи временно щастие.
И няма да знаеш ти никога,
че ти си във моята приказка
единствена. И друга никоя.
И с чужди лица ще сме приказни,
залъгвайки колко сме истински,
но ти и ще вярваш, че истински
са моите весели приказки
с различни от теб баронеси
и прехвалени сиви принцеси.
Ще бъдеш окъпана в щастие
без мен - просто разказ с лош край.
Тъй редно е - ти да не знаеш,
че кралицата само една е.