Поисках те, когато се родих
и цял живот те търсих като луда!
И нежни думи тихо ти редих
в ушите на познати, непознати, чужди!
Но ти не беше никоя от тях,
не беше никъде. Не знаех и коя си.
Но с търсенето никога не спрях,
ината съм, признавам си! Земята
пребродих като стар номад,
обърнах всеки малък камък.
Навсякъде погледнах. Не видях.
От гледане очите си изхабих.
И... неочаквано... се появи!
Пред мен! Сама дойде при мен!
Да вярвам ли? Да вярвам ли, кажи?
Съдбата ли те прати в този ден
да стоплиш ледените ми сълзи?
|
