Двама ни предаде любовта- завъртя ни, после ни напусна. Твоята и моята съдба са еднакви - сиви, тъмни, пусти. Аз изгубих своята звезда, твоята избяга надалече. Черен ми е, крив ми е света, твоят също е студен и мрачен. Но така животът е устроен- днес ти взима, утре ти дарява. Днес е бездна - непрогледна и усойна. Утре светлина раздава. Ако влеем мъките в едно, няма ли да е по-лесно? Любовта забравя се с любов. Затова отново с теб се срещнахме.
Category:
Стихове
|
Views:
588
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2012-10-14
|
|