Двама ни предаде любовта-
завъртя ни, после ни напусна.
Твоята и моята съдба
са еднакви - сиви, тъмни, пусти.
Аз изгубих своята звезда,
твоята избяга надалече.
Черен ми е, крив ми е света,
твоят също е студен и мрачен.
Но така животът е устроен-
днес ти взима, утре ти дарява.
Днес е бездна - непрогледна и усойна.
Утре светлина раздава.
Ако влеем мъките в едно,
няма ли да е по-лесно?
Любовта забравя се с любов.
Затова отново с теб се срещнахме.