в градината на моята душа
дойде неканен посетител
със светеща усмивка на уста
и лъскави звездички на очите.

Държеше малка чантичка с пера,
обагрени в прекрасни цветове,
в тъй нежната си мъничка ръка.
И я отвори. Цялото небе

в градинката ми стана светло синьо
и мракът се превърна в светлина.

От чантичката литна бяла птичка,
зачурулика. Мъката престана.
И песента й ме загъделичка,
и се усмихнах. Топличко ми стана.

Насред безлично сивите пътеки
отново се разлистиха цветя
и затанцуваха като прашинки леки
безброй златисти сърчица.

Прекрасна весела картинка
в очите ми се възроди.
Отново светна моята градинка.
Неканеният гост я съживи.