Късна есен се разстла,
всички розички засапаха.
Капят шарени листа,
оцветяват с радост плаха
потъмнялата земя.
Две врабчета чуруликат
весело в прославен ден,
песента им светло блика
като изворът блажен.
Някъде в небето свети
лъч златиста светлина.
Пада долу край полето,
дето кипри се едно
малко, закъсняло цвете.
То разлиства се и носи
аромат на летни дни.
Закъсняла нежна роза
малка пъпчица роди.
Светна в миг небето сиво,
Бог я тихо поздрави
и видя, че е красива..
Казваше се Емили.