Защо стоим сега? Защо стоим
и пръст не мърдаме, а искаме промяна?
Нима, ако не се обединим
и с общи сили прави не застанем,
друг някой ще ни вдигне на крака
и, вместо нас, ще хвърля собствен труд?
Нима ще видим някакъв напредък,
ако не кажем "Аз, след мен - и друг!"?
Защо стоим и чакаме, а вместо
това не станем и не кажем "Аз
ще бъда пръв, дори да не е лесно
и няма друг да чакам в тоя час
да предприеме мерки и да се събуди
от мързеливия си робски сън!"
Да мислим, че не можем - туй е лудост!
Аз вярвам! Искам! Мога! Съм!

И ако всеки днес си каже,
че нищо няма да постигне сам,
пред себе си ще си докаже,
че е покрит с позор и срам.
А ако някой каже "мога",
след него ще го кажат други.
Да вярваш-никак не е сложно.
Защо живеете в заблуда
и чакате? Ех, хора, хора..