Защо стоим сега? Защо стоим и пръст не мърдаме, а искаме промяна? Нима, ако не се обединим и с общи сили прави не застанем, друг някой ще ни вдигне на крака и, вместо нас, ще хвърля собствен труд? Нима ще видим някакъв напредък, ако не кажем "Аз, след мен - и друг!"? Защо стоим и чакаме, а вместо това не станем и не кажем "Аз ще бъда пръв, дори да не е лесно и няма друг да чакам в тоя час да предприеме мерки и да се събуди от мързеливия си робски сън!" Да мислим, че не можем - туй е лудост! Аз вярвам! Искам! Мога! Съм!
И ако всеки днес си каже, че нищо няма да постигне сам, пред себе си ще си докаже, че е покрит с позор и срам. А ако някой каже "мога", след него ще го кажат други. Да вярваш-никак не е сложно. Защо живеете в заблуда и чакате? Ех, хора, хора..
Category:
Стихове
|
Views:
528
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2011-09-26
|
|