Обичай ме, докато още в небето грее нежната луна, обичай ме, сега е нощ, а после ще е късно-през деня. Не чакай, времето ще мине, като изплашена от изстрел птичка ще отлети, ще си отиде като магия с него всичко... Обичай ме, преди крилете на вятъра да ме прогонят и да си тръгна. Като цвете, откъснато от своя корен- принудено да е далеч от него, понеже някой пожелал е плътта и скромното му его и връзката им разрушил е -
ще ме откъсне друг от теб и с него аз ще си отида...
Category: Стихове |
Views: 389 |
Added by: NanaSky |
Date: 2011-04-25
|
|
Не си дошла, а вече си отиваш, далечни, стъпчиците ти отекват в слуха ми, болестно примиращ, а болестта-мълчанието тежко. Неказаните думи ме пронизват, крещи без глас във мене словото... и онзи поглед, който теб не вижда, вини ме, че съм те прогонила.
Но как се гони онова, което отива си, преди да е дошло?
Category: Стихове |
Views: 400 |
Added by: NanaSky |
Date: 2011-04-25
|
|
|