Аз нямам криле,
но летя,
нося се.
Над слънчогледови ириси
и зелени усмивки,
над високи, остри планини
и макови опиуми.
Серенади на луната
вечер с хор от звездите
изнасям.
Свита тихо сред облаците
следя дъха на новият изгрев.
Танцувам с вятъра
над Тихия океан.
В Африка се прераждам,
Мадагаскар е моят баща,
Етиопия - моята майка.
Усмихнато гледам земите
и поздравявам небето
с ръкомах и "здравей".
И разпервам отново криле.
Ето, Бразилия ме омайва
със своето черно кафе.
Пак примигвам с очи
и след няколко живи секунди
аз летя над Ямайка,
жажда за радост пробуждам.
Изведнъж се събуждам
в леглото.