Слънцето с усмивка ме целува
Като дете, като богиня, като злато...
Римувано в душата ми рисува
Искри от зимна обич с дъх на лято.
Творецът в мен се буди и ликува!
Отново се издига над земята!
Прощавайки ми, че отдавна се сбогувах,
Открива в мен диханно чувство свято,
Събличащо безцветната ми кожа.
Лети умът ми, целият почти изгубен,
А с него рее се сърцето ми... И може
Напразно да се радвам, че съм влюбена
Или пък не... Защо да се тревожа?
Една е радостта ми, днес пробудена.
|
