Имало едно време една приказка. В нея героите
безнадеждно се влюбили един в друг. Минало време и те се обикнали.
Пролетната им любов разцъфвала в цветчетата на розовите вишни, а около
нежната бяла луна танцували снопчета светещо щастие.
Но, не щеш ли, жарко лято се промъкнало измежду клонките на цветните
дръвчета и родило вишните на раздора. Те разделили героите и отнели
тяхното лъскаво щастие. Тъжни и мрачни, героите изгубили ума си и
започнали да вървят сами срещу себе си. Не им вървяло. Изглеждали
щастливи, но не били. Нещо в тях липсвало - малко, но много ценно...
Топла есен по-късно дошла и сменила горещото лято. Капнали черните
вишни. героите се срещнали и мигом липсващата част се върнала в
пъзелчето. Веднага разбрали що било онова, което не им позволявало да
бъдат щастливи... Прегърнали се и на небето отново засияли снопчетата
щастие, но този път дори по-силно! Те решили повече никога да не се
пускат, защото един без друг били просто тъмни и безпътни сенки. Килим
от радост се стелел по земята, а в душичките на нашите герои пърхали
сини и зелени пеперудки.
Но за нещастие люта зима оголила клонките
на пожълтялата вишна, помела килимчето, постлано от есента и изплашила
малките пеперудки. Първите снежинки вледенили отношенията между двамата
влюбени и те започнали отново да се карат. Колкото повече снежинки
пристигали, толкова повече се карали. Трупали се преспи, трупали се, а
героите ни чак се изтощили от непрестанната борба и започнали да се
чудят къде ще му излезе края... Но ето, че снежинките се спрели, снегът
започнал да се топи. Не се стопил целия, но по улиците нямало изобщо...
Също както при нашите герои - карали се, но вече не толкова... Но
станало много студено. Вишната измръзнала и я отсекли. Разделили се
героите в приказката... но този път знаели нещо, което при първата
раздяла не знаели - те винаги щели да останат в сърцето на другия,
независимо в какви взаимоотношения са, независимо кой сезон царува в
душите им, независимо колко се карат и какво си казват. И това им
стигало.
Край :)
|
