Някъде в огнените искри,
някъде в лятното щастие.
През юни май беше... нали?
Бяха новите светещи страсти.
Ти ме прегърна  за миг.
Очите ми пареха в тъмното-
не бяха проливни сълзи,
с тъга и разруха обгърнати.
Не беше болезнена рана-
нали всички бяхте до мен?
Успях със усмивка да стана
и да посрещна нов ден.
До теб се събудих, нали?
Безкрайното синьо небе
разпиля се по моите мечти
и ми донесе красиво сърце,
но още не знаех. И ти.

И днес се събудих до теб,
усмихнат ми беше денят.
Погледнах назад - за късмет
се случи онази злина
през юнския ден май.. нали?
Кой да вярва, че ще стане така-
събрани от летни мечти
да вървим с теб ръка за ръка?