Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [160]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  September 2017  »
SuMoTuWeThFrSa
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 10
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2017 » September » 10 » ***
    10:18 AM
    ***

    Топлите дни все по-рядко ми греят сърцето,
    все по-рядко усещам как слънцето пари над мен.
    Вплело в русите кичури цвете за сбогом и ето - 
    тръгва бързо, предесенно - лятото тръгва от мен.
    Нажежените изгреви, от които оплаквах се в осем,
    дето сън ми не даваха и спокойствие в тях не намирах,
    ще ми липсват, о, как ще ми липсват! На косъмче
    се държат за очите сълзите ми, плахо примиращи.
    А отвън на прозореца чака червената есен-
    с пожълтели ръце да прегърне дървесните клони,
    да запее онази посърнала, бързо приспиваща слънцето, песен,
    със която последните щъркели грациозно от тук ще прогони.
    Аз обичах очите на пъстроцветната сънена есен
    и обичах прохладната нежна милувка на нейния плен,
    но не виждам да ражда живот - тя отнема го толкова лесно,
    тъй прецизно превръща онзи вечножив огън във тлен.

    Носталгичната есен бавно идва, самотна и гола,
    да заеме на моето русичко лято престола.

    Views: 96 | Added by: NanaSky | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: